От Ерик- Еманюел Шмит Превод Снежина Русинова-Здравкова
Режисьор Стефан Спасов Сценография и костюми Нина Пашова Музика Милен Кукошаров
Участват: Мария Стефанова, Радина Боршош
Това е история за трансформиращата сила на любовта и приятелството. Ерик-Еманюел Шмит ни среща с Оскар и Маминка Роза, които се впускат в едно необикновено приключение, изследвайки живота, любовта и човешкия дух.
В основата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, розовата дама, която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващи герои.
Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза…Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а нещо, дадено само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим…
Оскар
