от Жан Жьоне
Превод Валентин Маринов – Пело
Режисьор Крис Шарков
Сценография и костюми Никол Трендафилова
Музика Емилиян Гацов – Елби
Участват: Велина Георгиева, София Джустрова, Емона Илиева
Слугините е може би най-играната пиеса на Жан Жьоне, френски писател, драматург, поет и есеист, известен със сюреалистичните си драми, в които използва сцената като арена за странни фантазии, свързани с доминиране, подчинение и смърт. В ранните си години той е скитник и дребен престъпник, но по-късно става писател и драматург.
Историята на две слугини, които планират убийството на своята господарка, вдъхновена от реална случка, и до днес вълнува от една страна със силната си криминална интрига, от друга – с прозренията си за човешката природа и нуждата ѝ от вечната игра на жертва и агресор. Това като че ли е основна тема в нашето общество – усещането, че живеем във вечно подчинение и вечно търсене на враг, който по парадоксален начин да осмисли съществуването ни. Друга важна и актуална тема на пиесата е кризата на идентичността. Тези две теми звучат силно и интригуващо в специфичния свят на Жьоне под режисурата на Крис Шарков.
Голямата ирония при Жьоне всъщност е, че врагът никога не е изцяло извън нас – ние сме господарите си и слугите си, тоест и агресорите си, и жертвите си. И това по много ясна линия излиза в самата пиеса. Смятам, че това е голямата сила на пиесата, че тя разбира се стъпва на френската традиция, върху революцията, но по някакъв начин я подрива. Това, срещу което се борим, всъщност по някакъв начин е част от самите нас.
Крис Шарков