Най-новият роман на Кирил Топалов ни връща в България през ранните години на XVI век. Първият век след падането на Търновград под властта на османците е отминал, а споменът за славния Средец носи светлата и мъчителна надежда, че някога българското царство ще възкръсне отново. Огънят е поразителна с дълбочината си притча за живота в София по онова време и за трагичната участ на златаря Св. Георги Нови Софийски.
Тази идея се роди преди повече от 60 години, когато бях студент първокурсник по българска филология. Имахме в един следобеден час лекция от акад. Петър Динеков и той ни прочете за поп Пейо, написал житие на Георги Нови Софийски. XVI век е изключително интересен век в нашата и в балканската история. Това е епоха, в която се сблъскват политически и духовни интереси на много велики сили, и в средата на този сблъсък се гърчи едно момче, един младеж.
Кирил Топалов
Кирил Топалов завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски, след което работи като филолог-специалист в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 е редовен аспирант по българска възрожденска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. По- късно става негов асистент, а през 1976 защитава докторат на тема Проблеми на поетиката на възрожденската поезия. Специализира в Атинския, а по-късно и в Солунския университет. Бил е дипломат във Ватикана и Гърция, както и директор на Народната библиотека Св.св. Кирил и Методий в София.
Член е на Международния ПЕН център, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на Съюза на българските журналисти. Член е на Световната елинистична академия Аркадия, на Международната научна академия Космас Етолос и на други чуждестранни научни дружества. В периода 1992-1994 преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция. Негови разкази, романи, пиеси и научни изследвания са преведени на различни европейски езици, както и на арабски.