Надежда Радулова е доктор по  литературознание  в СУ Св. Климент Охридски. Пише, редактира, превежда поезия и проза от английски език, преподава. Авторка е на шест стихосбирки, носителка на наградите за поезия Иван Николов и Николай Кънчев, както и на наградата за литературен превод на Съюза на преводачите в България и наградата за превод от английски език Кръстан Дянков.

Историите в книгата, заявена като роман в 21 разказа, са разнообразни, както и стилистичният подход на авторката към тях. Надежда Радулова превръща и писането, и четенето в игра, която обезсилва страха със смях. За героинята Йожи, която е свързващата нишка в книгата, четем от самото ѝ детство до края ѝ, а и отвъд него…

…Докато обикаля из космическите градини, тя изпитва онова вълнение, което преди караше лицето й да пламти като божур на влизане в малкия  провинциален парк с ръждясала двойна люлка и двете бронзови сърнички. Или в първия училищен двор с олюпените пейки и издишащите небесен пух тополи. Или в първата голяма тъмнина, в която сянката й внезапно изчезна, стените и таванът се отдръпнаха и мисълта за смъртта я прониза в слънчевия сплит, оставяйки я без въздух. Или в  първата голяма светлина, в която викът й на екстаз се удари в ръба на вселената и отекна като катедрален купол.

                                                                                          Надежда Радулова
      Тук живее Йожи