от Стефан Цанев
Режисьор Съни Сънински
Сценография Никола Тороманов
Костюми Ясмин Манделли
Музика Милен Кукошаров
Участват: Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Ирини Жамбонас
Стефан Цанев написва Последната нощ на Сократ през деветдесетте години на миналия век и оттогава определят пиесата като един от върховете в драматургичното му творчество. Тя поставя проблема за свободата и личния избор по време на една абсолютна власт, но надскача конкретната епоха със силата на внушението за правото на индивидуален бунт и отстояване на своята истина от тиранията на колективната принуда, независимо от режима.
През IV век преди новата ера, Сократ е осъден на смърт от демократичното управление на Атина. Обвинен е, че развращава младите като отрича официалните богове и въвежда нови. Скалъпеният процес е политически, философът не успява да докаже своята невинност и присъдата е смърт чрез отравяне.
Опитват се да го спасят и дори уреждат бягството му, но той отказва и остава твърдо на позицията, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот – това в което е вярвал и говорил. Основното не е смъртта в чашата с бучиниш, а изборът да си свободен, дори когато си от другата страна на решетките.
С пиесата Последната нощ на Сократ, Театър 199 Валентин Стойчев отбелязва 60 години от създаването си. Първата премиера на театъра се е състояла на 12 юни 1965 година в така нареченото сакрално мазе на улиците Раковски и Славянска.