Баща ми беше градинар. Сега е градина.

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и безмилостна едновременно. 

Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина – има ли значение за ботаниката на тъгата. 

История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхел на цигара, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на разменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва над мен с всичките си следобеди. 

Не книга за смъртта, а за тъгата по живота, който си отива. Има разлика. 

Г.Г

С участието на Владимир Пенев и Михаил Йосифов.