Той е една от открояващите се фигури в съвременната българска литература. Основател и директор на издателствата Факел и Факел експрес, главен драматург на Народния театър Иван Вазов от 2009 до 2016, автор на единайсет поетични книги, както и на есеистичните сборници Откаченият вагон, отличен с първа награда за хуманитаристика на Портал Култура за 2002 заради неговата немерена реч, която разширява пределите на българската словесност, и на Хиатус. До пъпа на земята и обратно, в съавторство с Анатолий Корольов.
Превежда руски, френски и английски поети. Носител е на множество литературни отличия, сред които Владимир Башев за първа стихосбирка, националните награди Иван Николов и Никола Фурнаджиев, Орфеев венец за изключително високи постижения в съвременната българска поезия, Голямата награда Перото за цялостен принос към българската литература.
В този внушителен литературен труд, Георги Борисов представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета и мемоарна проза, литературни портрети и свидетелства, сценки и житейски истории, белязали неговия път в продължение на половин век.
…Никога не съм смятал да ги публикувам. Водел съм ги в движение, на ръка и на един дъх, без да трия, зачерквам или добавям отделни думи, без да ги препрочитам и поправям. Ей така, за отскок – както загрява и тича на място юношата, преди да се засили и литне над летвата; както има нужда да се поразтъпче след продължително седене и четене на чужди ръкописи книжният роб. Или просто за да поддържам форма, или по-точно, за да придам форма на хаоса в мен, да се надвеся над собственото си отражение между капките в кладенеца, преди да изтегля кофата с вода. Не са нито поетичен, нито някакъв вид дневник, макар и да наподобяват такъв, нито спомени и опити за портрети, есеистична и документална проза, бегъл пътепис, афористични изречения, свидетелства, самопризнания…
Георги Борисов
Предварителен послеслов