Владимир Зарев е един от най-талантливите и най-четени съвременни български писатели. Завършва СУ Св. Климент Охридски, специалност българска филология. Дебютът му в литературата е стихосбирката Ако това е времето през 1969. Две години по-късно излизат сборникът му с разкази Неспокойни чувства, детската повест Голямата странна градина и повестта Така хубаво, мъчително, безкрайно.
Автор е на забележителни книги, най-популярни сред които са трилогията Битието, Изходът, Законът, както и романите Хрътката срещу хрътката, Поп Богомил и съвършенството на света, Разруха, Светове, Орлов мост и Чудовището. Книгите му са преведени на много езици, последните му три съвременни романа са издадени многократно в значителни тиражи на немски, а немската литературна критика дава изключително висока оценка на безспорния му талант, актуалността и непреходността на неговата проза.
Носител е на Държавната награда Св. Паисий Хилендарски за изключителния си принос за развитието на културната ни идентичност и духовни ценности, както и на националната награда Иван Вазов. През 2019 получава орден Стара планина първа степен за големите си заслуги в областта на културата и изкуството.
И аз слязох е най-новата му книга.
Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество?
Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е защо Бог изпраща на земята, за да разреши проблема за властта, и човек, и Бог?
Владимир Зарев