ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ / 2 септември / 19:00 часа

Антония Апостолова завършва английската гимназия в Бургас. Още докато учи, излиза първата й книга, поетичният сборник Солена ябълка. Завършва английска филология в СУ Св.Климент Охридски, пише разкази, романи, поезия. Години наред работи като журналист  – редактор в сайтовете на Vesti.bg и на телевизия BIT. Живее две години в Нидерландия, където пише сборника с разкази Потъване в Мъртво море и романа Нас, които ни няма. Създава и литературния сайт за рецензии и интервюта с писатели Литературни разговори.

Слез завръщането си в България  усилено се занимава с редакторство и литературна критика. Работи за Жанет 45, Кръг, Александрия, Редакторите БГ, както и на свободна практика. Пише периодично за издания като Литературен вестник, Портал Култура, преподава творческо писане. Получава престижни награди, между които Националната награда Йордан Радичков в категория Дебют в разказа за 2020, Националната награда на Портал Култура за 2022 и други.

През април тази година излезе новата й книга Болката идва по-късно, една панорама на поколения еврейски семейства. С интригуващо заглавие, което те кара да се замислиш и, всъщност, е стих от Йехуда Амихай.

А дали ще има време без болка? Не, няма да има. Тя ще е там. Но може би ще има разработени методи, които да я унищожават още преди да се е породила.

Не знам дали някога изкуственият интелект ще се „научи“ да изпитва болка например, или човеците ще бъдат „обезболявани“ за цял живот още в утробата. Кое от двете ще е въпрос на еволюиране, и кое – на деволюция? 

 Антония Апостолова