В три цикъла – Невинни поклонници, Провинциални пейзажи и Каквото изгубихме, стихосбирката на Ина Иванова се опитва да улови есенцията на нещата с които сме заобиколени. Темите, които се държат и трите, са крехкостта на света, в която той доказва своята устойчивост и човешкият опит, който не изключва нито загубата, нито красотата, често събирайки ги в едно изречение.
Непокътнат свят осветява онези непокътнати, досегаеми само по силата на поетичната чувствителност зони, за които все повече имаме нужда да говорим – именно през изкуствата.
Малка домашна молитва
Призовавам те, Господи, реставрирай този свят!
Засей глухарчета и мащерка в пукнатините на небето му,
Помилвай старците и децата, които доброволно
Отказват да помнят и обидата, и лесните победи.
Направи хляба пак вкусен, вишните – стипчиви,
Водата – така прозирна, че да се виждат рибите й.
Щом мълчим, значи вярваме.
Когато Ти мълчиш, чуваш ли ни, Господи?
Създай ни отново – този път не от глина.
Твърде остри чирепи остават
От счупения съсъд на човешкото тяло,
Сред несвършващите битки за вярата.