РАЗКАЗ ЗА КАТАСТРОФА И КАТАСТРОФАТА НА РАЗКАЗА

Разговор на Мариана Кацарова със Светлана Алексиевич
Нобелов лауреат за литература за 2015

Светлана Алексиевич е беларуска журналистка и писателка. Нейните книги са жива история на съветската и пост-съветската култура. Те представляват  завладяващо и безкомпромисно изобразяване на социалните и политическите катаклизми в Съветския съюз от следвоенната епоха и падането на комунизма.

Родена  е в украинския град Станислав (сега Ивано-Франкивск) в семейство на баща беларусин и майка украинка. Израства в Беларус, след като завърша училище, работи като репортер преди да стане кореспондент на литературното списание Неман в Минск.   Така започва нейната журналистическа кариера.

Светлана Алексиевич пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. Режимът на Лукашенко я преследва и през 2000 година тя напуска Беларус. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно в Минск.

Нейните книги са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните между тях са Войната няма женско лице, Последните свидетели (100 недетски разказа), Цинковите момчета, Чернобилска молитва. Носител е на много престижни международни награди, между които:

Награда Триумф, Русия
Наградата на Фондация Фридрих Еберт, Германия
Награда Temoine du monde, Франция
Награда Курт Тухолски на Шведския ПЕН клуб за мъжество и достойнство в литературата
Награда Сандро Онофри за репортаж
Награда за свобода на мисълта Сахаров
Офицерски кръст на Ордена на изкуствата и литературата, Франция
Награда Медичи за есеистика, Франция за Време Second Hand
Награда Анна Политковская
National Book Critics Circle Award, USA

Получава Нобелова награда за литература през 2015. Тя е един от малкото лауреати, признати за писатели на нехудожествена литература, Алексиевич създава хибриден литературен жанр, който е възможно най-близко до реалния живот и при който на човешките гласове е позволено да говорят сами за основните събития на епохата.

Тя е първата беларуска авторка и четиринайсeтата жена, спечелила Нобеловата награда за литература за нейните многогласови творби, паметник на страданието и смелостта в  нашето време.

Из лекцията на Светлана Алексиевич  на 7 декември 2015 г. пред Шведската академия, Стокхолм:

Аз не стоя самa на този подиум… Около мен има гласове, стотици гласове. Те винаги са били с мен, още от детството. Израснах на село. Като деца обичахме да играем на открито, но като дойде вечер, гласовете на уморените селски жени, които се събираха на пейки близо до къщите си, ни привличаха като магнити…

…Това, което си спомням най-много е, че жените говореха за любов, а не за смърт. Разказваха истории за сбогуване с мъжете, които обичаха в деня преди да тръгнат на война, говореха за това, че ги чакат и как все още чакат. Бяха минали години, но те продължаваха да чакат: „Не ме интересува дали е загубил ръцете и краката си, ще го нося“. Без ръце… няма крака …

Мисля, че знам какво е любов още от детството…

Мариана Кацарова е международен журналист и правозащитник, основала ежегодната награда Анна Политковская в Лондон, която се присъжда на жени журналистки и правозащитнички от войни и конфликти. Тя е Специален докладчик на ООН по ситуацията с правата на човека в Руската Федерация.