Момчил Миланов завършва международно право и международни отношения в Страсбург и Брюж, след което специализира право в Хага. Работил е в различни организации в Брюксел, Хага и Париж, в момента живее и работи в Хага. Неговите текстове са публикувани в Култура, Дневник, К, Свема и други.
Принадлежи към поколението български писатели, родени през осемдесетте, които създават литература от съвсем нов вид, вдъхновена от условията на глобализирания съвременен свят. Едно поколение, което пише с остра чувствителност към социалното, без да пренебрегва необходимостта от идентичност и памет. Много от тези автори живеят в чужбина, но не губят връзката с езика и родното.
Писател едновременно на локалното и универсалното, писането му неслучайно привлича интерес и извън България.
В книгата има поне няколко ключови момента, в които читателят трябва да реши за себе си какво е значението на определени елементи, да ги изпълни със собствено съдържание. Да предложа някакъв тълкувателен ключ към тях би означавало да омаловажа другите възможни прочити, и най-вече тези, за чието съществуване не подозирам, а които читателят сам е изградил. Именно те са най-интересни, защото чрез тях читателят става автор.
Момчил Миланов