35 ГОДИНИ АПОЛОНИЯ

 

 

През 1984 година се събрахме в Созопол - музиканти, театрали, художници, писатели, хора на киното и журналисти, за да дадем началото на Празниците на изкуствата. Събра ни Димо Димов.

 

Така се роди Аполония, единственото по онова време събитие в българската култура, обхващащо всички изкуства, създадено от артисти за артисти. В препълнените зали зазвучаха Бах, Бетовен, Моцарт, Брамс, Хиндемит. Световни музиканти доказаха, че тук има публика за сериозни концерти. Големи актьори дадоха нов живот на утвърдени спектакли. Писатели и поети четяха за първи път пред публика разкази, романи и стихове. Художници представяха картини и пластики, които заживяха по друг начин. За първи път се заговори открито за  неоценени български филми.

 

През годините в началото на септември, а някога и през януари се случваха какви ли не чудеса. Аполония се прочу още в началото със своя Екип. През 1984 започнаха бащите и майките, после се включиха децата и така… Бяхме приятели. Всеки имаше място и авторитет в своята професионална среда. В Созопол обаче нямаше звания и титли, имаше работа.

 

Днес, като се съберем, споменаваме хората, които са си отишли. За други знаем, че където и да са по света, с други грижи и радости, сънуват дните и нощите на Созопол. Както едно време, пълним чашите и мислим  с добро и признателност  за всички, които създаваха, утвърждаваха и съхраниха Свободния дух на Аполония. За да помним времето, когато усилието беше наченато, времето, в което щеше да загине и в което устоя.

 

И сега, в началото на есента, Созопол  е изпълнен с толкова много хора, дошли не само за слънцето и морето, а и за празника на всички музи. Поколенията се сменят, и на сцените, и в залите. Празниците Аполония са живи и доказват, че любовта към изкуството и  безкрайното уважение към личностите, които го създават, са  устои на българската култура.

 

Аполония  -  българският фестивал!